рецензии на иностранных языках:

“Ефир елмазен, есен едролунна” е стихотворение, което пленява с богатия си език и със силните си емоционални внушения. Авторът създава запомняща се картина на есента, като използва изключително звучни и ярки думи, започващи с буквата “Е”. Тази алитерация придава на текста музикалност и ритъм, който го прави лесен за запомняне и за произнасяне.

Стихотворението успява да пресъздаде усещането за есента като време на промяна, на преход, но и на особена красота. Образът на “елмазения ефир” и на “едролунната есен” създава усещане за величие и за мистерия. Ехото, което “едрее еластично”, е символ на отзвука на тези чувства в душата на лирическия герой.

Поканата “Ела!” е сърцевината на стихотворението. Тя е отправена към някого, който е едновременно загадъчен и привлекателен. Тази покана е изпълнена с копнеж, с надежда и със страст.